Човек ли съм
или астронавт със сини дънки,
реещ се в пространството между теб и мен?
Евентуалната планета, която открих
в очите си е цялата цветна -
от сферата до почукването на вратата ми,
от почвата до отражението в реката.

За предразсъдъците ти, тя е показател по скалата на сивото.
Не си се опитал да я изкачиш,
но твърдиш, че той не може да остане там.

- Били ли сте тук преди?
- Сега поставям първия си камък. Твърде шумен ли бях?

Чувам аплодисменти, за дето се преместих на луната.

Въпреки, че ми хареса ярката звезда,
ще оставя лампите да светят.
Кой знае кой може да дойде?

Първата жена на луната
усеща бриз полицето си, един
по време на лавандулова мъгла.

Първата и единствена;
първата от много.
Радвам се че кацнах тук
с теб в стратосферата.

Де да стигаше пространството за всички.

Горда дъщеря на Сицилия, но и вечен пътешественик, Матилде живее в България от две години и работи като проектен мениджър в образователния сектор. Твърди, че не може да рисува, затова рисува портрети на хора с думите си - чрез писане на песни или стихотворения. През 2019 г., печели италианската награда „Fina Gattuso“ за поемата си „Malala“. Понякога чете творбите си на оупън майк събития в София. Те са ангажирани с поразителни куир връзки, социални проблеми и ненадейни отражения на природата. Превод: Златица Маркова.