Историята не се е отнасяла добре към жените от Бийт поколението. По време на бийт епохата техните колеги и връстници мъже ги игнорират до голяма степен, поне по отношение на литературните им способности. Също така въпреки прогресивните им нагласи в повечето области, мъжете писатели от бийт поколението често са били шокиращи сексисти.

 Съществува и трагичният факт, че жените, които са нарушавали правилата и са живеели извън рамките на обикновеното общество, са били изправени пред по-големи последствия в сравнение с техните връстници мъже. Не е било лесно за един мъж да живее по бохемски като гладуващ художник, но за една жена е било много по-трудно. Мъжете са били изправени пред трудности, но жените на тяхно място вероятно биха били институционализирани или даже по-лошо. Те, разбира се, са изправени и пред вероятността за сексуално насилие, домашно насилие и бременност.

 А каква е била печалбата? Каква е била наградата за този рискован избор да живееш като аутсайдер?

 Въпреки, че бийт писателите като цяло не са търсели слава и богатство (поне това не е основната им цел), някои от мъжете писатели със сигурност са постигнали уважение и някаква степен на успех. Керуак е умрял нещастен, но поне му се възхищаваха, а Гинсбърг и Бъроус са били широко почитани в по-късните години. Жените бийт писатели обаче до голяма степен са били игнорирани.

 Даже когато битниците са се превърнали в тема на фокус на академиците и са започнали да достигат до по-широка аудитория, жените от бийт поколението не са били приемани особено насериозно и обикновено са получавали много по-малко внимание в сравнение с мъжете. Едва през последните няколко десетилетия им се отдава заслуженото. За щастие, има нарастващ интерес и са създадено много ценни книги и документални филми, които разглеждат по-заълбочено тези жени-пионери.

 Това оскъдно внимание отдадено на жените от бийт поколението ги е поставило в ролите на музи и приятелки. Те са поставени в рамки като някакви допълнения, а не като реално допринасящи за движението (колко жени битници са известни като „гаджето на Керуак“)?

 Имало е достатъчно талантливи жени в рамките на движението, които да заслужваат доста внимание. Някои от тях са били ужасно съзидателни, смели и важни творци, чиито живот и работа трябва да бъдат обсъждани и оценявание, така както мъжките.

 Тази статия ще разгледа някои от тези жени. Това е просто обобщение, така че няма да има твърде много детайли. За повече информация, можете да разгледате книгата на Бренда Найт - Women of the Beat Generation (1996 г.). Също така е добра идея да намерите конкретни книги за живота на тези жени и - разбира се - да намерите техните собствени произведнеия и да ги прочетете.

Каролин Касиди

 Каролин Касиди е известна с близките си отношения с Керуак, Гинсбърг и Нийл Касиди. Това би означавало, че тя не е била уважавана от поколенията заради собственото си творчество, а заради това кого е познавала. Но нека не забравяме, че прочутото бийт трио уважава Касиди не само заради зашеметяващият ѝ външен вид. Тя е брилянтна личност, която играе важна роля в литературното движение и в обществото, което това движение документира.

 Въпреки че е отгледана от строго и властно семейство, което я възприема като типична домакиня, те също ценят образованието и на Касиди е било позволено да учи, за разлика от много жени тогава, които са нямали този късмет. Интересите ѝ обаче са повече в сферата на изкуството и творчеството, от колкото в която и да е от областите, предпочитана от родителите ѝ. Те са били двойка учител по английски и биохимик, а тя ходи на уроци по театър на девет годишна възраст, печели награди за дизайн на костюми на дванайсет, продава картини на четиринайсет и ръководи магазин за гримове на шестнайсет.

 Тя продължава да развива своите впечатляващи таланти в света на изкуството преди да започне да учи в Денвърският университет през 1946 г. През 1947 г. тя среща Керуак, Гинсбърг и Нийл Касиди. Тук тя започва своята връзка с Нийл Касиди, който вече е женен за Луан Хендерсън, а Каролин ги намира заедно в легло с Алън Гинсбърг една вечер, което я кара да прекъсне връзката и да напусне Денвър.

 Касиди се запътва към Лос Анджелис и към кариера в костюмен дизайн в Холивуд, но за кратко остава в Сан Франциско. Нийл се появява, разведен с Луан и на 31-ви март 1948 г. те се женят. Заедно имат три деца, а Каролин преживява обезумелия живот на съпруга на т.нар. Holy Goof, който харчи спестяванията си по коли и пътува напред-назад из Америка с приятелите си и бившата си жена.

 През 1952 г. Керуак се мести да живее при двойката за няколко месеца, докато пише Visions of Neal. Каролин и Керуак започват любовна афера, която продължава до 1960 г., а семейство Касиди даже кръщават детето си на техния постоянен гост. Историята на техния посъвместен живот е най-добре разказан в Off the Road на Касиди.

 По време на бурния си живот и докато съпругът ѝ често остсъства, Касиди продължава да рисува и работи в театъра и изкуствата. Но отдадеността ѝ към съпруга и децата ѝ, както и нейната признателност към традиционните ценности, я защитават от това тя да бъде тотално отлъчена и наказана от обществото.

 Тя никога не е писала велики бийт текстове, но нито пък и Нийл Касиди. Заедно те са си спечилили мястото в бийт легендите с участие в животите на писателите и поетите, като членове на елитен кръг с литературно значение и като музи на великите от тях.

Джойс Джонсън

 Касиди и Джонсън са известни с участието си в социалната история на бийт поколението, с това, че са били партньори на битниците и с това, че са писали известни за онова време мемоари с Керуак и компания. Но там където Касиди не е добра писателка, запомнена най-вече заради мемоарите си, Джонсън е талантлива и уважавана писателка сама по себе си.

 Джонсън израства в Манхатън и както Касиди е обект на волята на властните си родители. Тя е единствено дете и е смазвана от заблуденото предпазване от реалността на майка си. Но Джонсън е по-свободна от повечето просто, защото се е бунтувала. Тя отива в университет в ранна вързаст и живее в близост до Джоун Волмър и Уилям С. Бъроус. Тя обаче се среща с кръга на нюйоркските битници чрез Елиз Коуън, която Джонсън среща в университета Барнард. Това се случва докато Гинсбърг експериментира с хетеросексуалността и приятелката му по онова време е Коуън. Гинсбърг устройства сляпа среща между Керуак и Джонсън и двамата започват връзка.

 Според Джонсън „цялата бийт сцена няма почти нищо общо с участието на жените като артисти сами по себе си. Истинската комуникация, която се случваше беше между мъжете, а жените бяха зрители… Държиш си устата затворена, а ако си интелигентна и се интересуваш от нещата, може да схванеш някои от тях. Беше много мъжка естетика.“

 Тя е във връзка с Керуак за около две години, но не смята, че могат да продължат повече от това. През това време „По пътя“ е публикуван и Керуак е влиза в депресия, затрупан с нежелано внимание, а Джонсън го гледа как се разпада.

 Тя печели Националната награда на кръга на книжните критици за Minor Characters, мемоар за времето ѝ с Керуак между 1957 г. и 1958 г. Door Wide Open e колекция от тяхната кореспонденция в същия този период.

 Извън славата й на приятелката на Керуак, Джонсън пише няколко романа, както и статии за Harper’s, Harper’s Bazaar, The New York Times Magazine, The New Yorker, Vanity Fair и Washgington Post. Тя също пише и за Beatdom.

Даян ди Прима

 Според Алън Гинсбърг, талантливите жени са получили своя шанс в бийт поколението: „Когато имаше силна писателка, която може да се държи, като Даян ди Прима, ние задължително работихме с нея и я признавахме. Тя беше гений.“

 Даян ди Прима със сигурност не е имала лесен живот, но всички трудности, пред които се е изправяла се изявяват чрез писателската ѝ дарба. Тя пише от ранна възраст и много скоро започва да комуникира с Езра Паунд. Приятелите ѝ и учителите ѝ насърчават нейните поетични стремежи, а интелигентността ѝ я кара да се отличава в образованието, преди да напусне през втората година в университета.

 Тя е родена в Бруклин и прекарва 50-те и 60-те години на миналия век в Манхатън, жиивее в Гренич Вилидж и участва в бийт и други литературни движения по онова време. По-късно се мести в Сан Франциско и става активна в движенията там. Подобно на Алън Гинсбърг, тя активно участва в промяната между бийт и хипи движенията, както и между различните светове на източна и западна Америка. Като много бийтници, тя се интересува от Будизъм и други източни философии.

 Тя се запознава с Гинсбърг и Керуак през 1957 г. и пише за срещата им в нейните „Мемоари на един битник.“ Тя издава първата си стихосбирка This Kind of Bird Flies Backward през 1958 г. и оттогава е публикувала четирийсет и една книги. Заедно с Амири Барака, тя e редактор на литературния журнал Floating Bear. Прима работи за много други публикации, основава Американският театър на поетите и преподава в Наропа и калифорнийския Ню Колидж.

 Ди Прима е пример за надарена бийт поетеса, която е важна за движението и която преуспява в следващите десетилетия. Нейният талант и бунтарски дух ѝ позволяват да участва толкова активно, колкото много от мъжете на нейното поколение и се превръща в ценен участник - не само сред битниците, но и в Американската литература като цяло.

Хети Джоунс

 Издателствто Totem Press, на Хети Джоунс и Амири Барака първо публикува първите стихове на ди Прима. Джоунс е най-известна за брака си с Барака, но това не е честно и е показателно за сексизма на съвременните размишления върху битниците.

 Докато битниците са били малко или много определяни като поколение от връзките им един с друг, и стиловете им определено са се развили благодарение на тези връзки, е нелепо да помним поетеса само заради брака ѝ с известен мъж. Още по-обидно е, защото Джоунс помага на Барака да ръководи Totem Press, известното бийт издателство.

 Тя е също известна поради същите причини като Касиди и Джонсън, тъй като издава мемоари за връзката ѝ с член на бийт покоението, включително Барака, Керуак и Гинсбърг. Но Джоунс също пише около двайсет и три книги, издавана е в престижни журнали, дава лекции по писане из Америка и създава литературното списание Yugen.

Еди Паркър

 Още една известна съпруга и авторка на автобиография, заслужила мястото си в аналите на бийт историята, е Еди Паркър.

 Паркър живее с Джоун Волмър на 118-та улица в Ню Йорк, в легендарен за битниците апартамент. Апартаментът е мястото, където много от тях са се събирали заедно по време на дните им в Ню Йорк, а честите посетители са Керуак, Гинсбърг и съпруга на Волмър, Бъроус. Хората от приятелската група, която прекарва по-голямата част от зимата на 1943 г. в този апартамент, са овековечени в историята като герои в много от романите на Керуак

 Когато Керуак е арестуван и изпратен в затвора за съучастието му в убийството на Дейвид Камерър, той се съгласява да се ожени за Паркър в замяна на това родителите ѝ да платят гарнцията му. Бракът оцелява само една година, но тя е първата жена на Джак Керуак така или иначе.

 Паркър написва You’ll Be Okay - нейния мемоар за Бийт поколението.

Джоун Волмър

 Съквартирантката на Паркър, Джоун Волмър, е може би най-активната участничка в централните социални кръгове на бийт поколението. Волмър е тази, която разговаря по цели нощи с Бъроус, Керуак, Гинсбърг, Кар, Хънк и Чейс. Гинсбърг я сватосва с Бъроус, тъй като той се възхищава и на двама им. Уилям С. Бъроус е нейният втори съпруг.

 Еди Паркър е смятала, че Волмър е най-интелигентната жена, която някога е срещала и е била силно впечатлена от бунтарския ѝ дух, който я откъсва от майка ѝ и я кара да спи с мъже и да се държи с тях, както те се държат с жените. Тя е била рядкост между жените, тъй като мъжете битници в действителност са уважавали интелекта ѝ.

 В кръга на битниците, тя силно се пристрастява към Бензадрин, който Керуак ѝ показва за първи път. През 1946 г. тя влиза в психиатрична болница след като преживява психични епизоди, предизвикани от амфетамин. По-късно, тя и съпругът ѝ прекарват много време пътувайки, за да избегнат проблемите, които тяхната прекомерна употреба на наркотици им създава.

 Когато Бъроус се отърсва от наркотиците, пристрастяването на Волмър е трагично и опустошително. Това натъжава приятелите ѝ, тъй като я виждат да регресира в черупката на предишното си аз. Тя започва да куца, никога не спи и прекарва нощите в събиране на гущери от дърветата.

 Бракът им е бурен, основно поради употребата им на наркотици, проблемите им със закона, непредвидимото саморазрушително поведени и интереса на Бъроус към млади мъже, с които той пътува из по-голямата част на западното полукълбо. В края на краищата, Бъроус застрелва Волмър по време на пиянската игра Уилиям Тел (прев. ред. - стреляне по ябълка от главата на човек).

 Може би най-добре го определя Бренда Найт в Women of the Beat Generation:

 Джоун Волмър Адамс Бъроус е от основна значимост за бийт революцията; в действителност искрата, която запалва двигателя на Бийт движението е започната от Джоун като покровител и муза. Апартаментът ѝ в Ню Йорк е центърът, който привлича много от героите, които играят важна роля в образуването на Бийт; … Брилятна и много веща във философията и литературата, Джоун е камъкът, на който великите бийт писатели - Алън, Джак и Бил - точат интелекта си. Основно смятана, като един от най-перспективните членове на групата, силният ѝ разум и независима натура помагат за побутването на битниците към нови усети.

Дениз Левертов

 Дениз Левертов е родена в Англия, добре образовона, впечатлява Т.С. Елиът с нейната поезия и се мести в Америка през 1948 г. Издадена е в Англия и Америка, и се превръща в доста уважавана писателка през 50-те години, след като намира американския си поетически глас и се влияе от битнците и поетите на Блек Маунтин.

Рут Вайс

 вайс, която почива през 2020 г. е една от най-впечатляващите бийт поетеси. Родена в Германия, тя бяга от нацистите през 30-те години и се мести в Съединените щати. В края на 40-те години и началото на 50-те години се мести из Щатите. Установява се в Сан Франциско и работи върху своите стихове, а после прекарва време в Биг Сър, което се е смятало за известно сборище на артисти.

 Като важна фигура в джаз поезията, вайс се мести по-близо до бийт кръговете и често е издавана в списание Beatitude. Бунтарка от дъното на душата си, вайс започва да използва малки букви, за да спелува името си през 60-те години. Тя отбягва конвенционалното през живота си и остава смела, дръзка и съзидателна до късна възраст.

Джоун Кигър

 Поезията на Джоун Кигър представя влиянието на битниците, Ренесансът от Сан Франциско и поетите Блек Маунтин. Тя живее в Сан Франциско и работи с Робърт Дънкън, учи зен будизъм и пътувва до Япония с Гари Снайдър, който по-късно става нейн съпруг. Тя изследва Индия със Снайдър, Алън Гинсбърг и Питър Орловски.

 Тя написва повече от двайсет стихосбирки, първите от които са издадени след пътешествията ѝ из Изтока. Работата ѝ съдържа нейните будистки принципи и бийт идеи, и се фокусира до голяма степен върху малките детайли от ежедневието.

 Кигър също преподава в Наропийския университет, където помага на Гинсбърг и Ан Уолдман да открият Училището за нематериална поетика на Джак Керуак.

Ан Уолдмън

 Училището за нематериална поетика на Джак Керуак има специално място в модерната литературна история. Създава се от Алън Гинсбърг и две бийт поетеси: Уолдмън и Кигър. Имайки това предвид, мястото на Уолдмън в бийт поколението е доста слабо, тъй като тя е твърде млада, за да бъде активна в социалните кръгове, които по принцип дефинират движението и вместо това е свързана чрез творчеството си и по-късните си връзки.

 Но тя е поетеса, която има значимо влияние върху американската поезия, като вкарва бийт атмосфера и алтернативна перспектива в творчеството си, и винаги остава дейна и пряма като става въпрос за социални въпроси.

 Наследвството на битниците не е пълно без признаването на жените, които са били част от него. Те не са само фигури, които съществуват в периферията на бийт поколението, а са неразделна част от него. Те предлагат уникални перспективи и оформят значимо културата, а творчеството им и техните лични истории допринасят за по-богатото и по-нюансирано разбиране на битниците.

Източник: beatdom.com

Полезен материал: Why were the women of the Beat Generation forgotten?